Когато малките се карат: 5 практически съвета към големите

„По-малко любов, повече добро възпитание!“

Съвет към семействата от Кърт Вонегът

Достатъчно е да включим телевизора, за да станем свидетели на това как участниците в риалити шоута или даже по новините се карат и викат един срещу друг. Изтръпваме от неприятните емоции на скандалите, но по-лошото е, че понякога и претръпваме към тях. Лош пример – на конфликти и крясъци обаче поднасят не само телевизионните звезди, констатира letidor.ru.

Караниците са нещо обичайно между роднини, между съпрузи, между родители и деца, между братя и сестри – почти непрекъснато. И всеки от тях напомня колко е важно да научим децата да изясняват отношенията си честно и спокойно, и да се държат толерантно помежду си. Как?

1. Започнете със себе си

Да се погледнете отстрани – това не е толкова лесно, но е първото, което можете и е редно да направите, защото децата вземат пример именно от вас. Те реагират и се държат точно така, както са научили от мама и татко, или от баба и дядо. И възрастните трябва да поемат отговорността и контрола над ситуацията. Наученото от своите родители децата прилагат и в общуването си с връстници, съученици, а по-късно – и с колегите, и със своята половинка.

Начините, по които родителите решават проблемите си (в спорове и скандали, или с обсъждане и съгласуване), са аналогични и при децата.

2. Да се намесите, или да се дистанцирате?

Когато видят, че децата се карат, някои родители обикновено опитват да разрешат проблема начаса, като разберат кой е крив, кой - прав. Има и други, които пробват да прекратят спора, предлагайки решения. Но има и родители, залагащи на игнорирането на това, което се случва. Просто оставят участниците в драмата да се справят сами.

Нито един от тези варианти обаче не е правилен. В най-добрия случай децата ще се справят някак си със ситуацията – като едното отстъпи, или като отложат разправията. Но понякога е най-уместно майката и бащата да изчакат, докато децата се обърнат за помощ към тях. Тогава могат да обяснят в какво се състои проблемът и да предложат разумното решение.

Психолози казват, че в подобни случаи ролята на възрастните е тази на треньор: той трябва да бъде извън ринга, предлагайки съвети, решения, да сочи перспективи, което ще помогне на малките да видят последствията. Важното е, че в резултат ще се научат как да предвидят конфликтите.

3. Направете пауза!

Да се спори е обичайна и дългогодишна "традиция" в много семейства, затова е по-добре да приемете това за даденост - не можете да се измъкнете от възникващи противоречия с повод или без повод. Но винаги е възможно в най-напрегнатия момент, когато нещата аха – да излязат от контрол, да направите пауза.

Да си имате „кътче на спокойствието“, в което да се уедините, когато ви напуши гняв, или да изпратите някое от децата там. Докато емоциите се уталожат.

Тези минутки са изключително полезни, когато разумът е замъглен. Може също да се опрете на доброто старо броене до десет – накарайте децата да броят до до колкото им се иска, стига страстите да се охладят.

За да се успокои детето, може да го изпратите за малко във вашата спалня, а вие да отидете в детската – смяната на перспективата също е от помощ.

4. Уважението преди всичко!

Важно е да не си правите оглушки за детските тревоги и реакциите им, дори ако скандала изглежда тривиален от ваша гледна точка. Чувствата на хлапетата заслужават същото уважение, каквото демонстрирате към големите. Децата също имат право да изразят гняв и несъгласие. Някои социални умения се усвояват интуитивно, но повечето от тях трябва да се научат. Едва тогава могат да се развиват и усъвършенстват. Например, способността да се съчувства.

Направете така, че децата да разберат, че вие сте напълно наясно с техните проблеми. Кажете им: "Разбирам добре как се чувстваш." Така, дори да не сте съгласни с тяхната позиция, те ще знаят, че и друг човек им влиза в положението. Следващата стъпка може да бъде игра, например, да накарате хлапето да се постави на мястото на измамения герой от някоя приказка и да говори открито за това какво изпитва от тази позиция. След това то ще бъде в състояние да покаже съпричастност към брат си или сестра си – защото ще е осъзнало какво е да си ощетен.

По този начин вече като тийнейджър детето ще се впише по-лесно в обществото, защото е развило по-фини социални умения. Ще бъде по-уверен човек и ще е в състояние да намери свой начин за излизане от трудна ситуация.

5. Честно изясняване на спора

Децата обикновено не се церемонят и се държат по-грубичко с близките си. Затова, при спречкване, когато емоциите рязко ескалират, може да попитате детето дали би се държало по същия начин с приятели и съучениците си. Вероятно не. Това е моментът да обяснете, че отношенията трябва да се изясняват честно и спокойно.

Но помнете, че същото се отнася и за възрастните. Никое дете не би повярвало на родители, когато самите те губят самообладание и смесват аргументите.

Всяка караница е редно да се взема сериозно и конфликтът да се потушава в ранен етап. Ако изпуснете нервите си, или започнете да раздавате наказания, ще сбъркате. Няма нищо по-лошо от това дете да изпитва неприязън към родителите си, защото са били несправедливи. Най-добре е просто... да се извините! Първо си признайте, че не сте се справили добре, като сте казали нещо обидно и осъзнавате, че това е грешка.

Кажете, че си давате сметка как е могло да се избегне тази ситуация и не се страхувайте да бъдете несъвършени!

Как да решаваме свадите между хлапетата? Споделете своя опит!

Превод: Еми Спасова